Мерки за блокиране на уебсайтове и борбата с интелектуалното пиратство: Първото гражданско дело в България

Въведение

В бързо развиващата се цифрова ера правата на интелектуална собственост се превърнаха в сложен и многостранен проблем. Експлозията на интернет и цифровите технологии откри нови възможности за творчество и иновации. Той обаче предизвика и нови предизвикателства пред защитата на правата върху интелектуална собственост. В тази статия се разглежда едно скорошно правно развитие в България, което изяснява променящия се пейзаж на правоприлагането в областта на дигиталните права в контекста на законодателството на ЕС и съдебната практика.

Основният акцент в борбата срещу интелектуалното пиратство трябва да бъде ограничаването на достъпа на потребителите до незаконно съдържание. В много случаи, дори и да са били произнесени присъди или съдебни решения срещу нарушителите, това не е предотвратило достъпа на потребителите до съответното незаконно съдържание. Ето защо е необходимо притежателите на права да разполагат с относително бързи правни възможности, така че да могат да поискат прекратяване или ограничаване на подобен достъп. Една от правните възможности за ограничаване на достъпа на потребителите до незаконно съдържание в интернет е да се поиска от доставчиците на интернет услуги да блокират достъпа до сайтове, предлагащи такова съдържание. Тези мерки за блокиране са особено важни, когато незаконното съдържание се намира на сайтове извън дадена юрисдикция.

Европейското авторскоправно законодателство допуска подобни действия за блокиране на уебсайтове на основание разпоредбите на член 8, параграф 3 от Директива 2001/29/ЕО и член 11 от Директива 2004/48/ЕО.

Решение на българския съд от май 2023 г.

През май 2023 г. в България беше постановено знаково съдебно решение относно възможността на носителите на права да упражняват правата си срещу посредници в случаи на нарушаване на авторски и сродни права. Това решение, което все още не е влязло в сила, дава възможност за блокиране на достъпа до конкретни уебсайтове, нарушаващи права върху интелектуална собственост, като по този начин се прави значителна крачка в упражняването на авторските и сродни права в цифровата среда.

"Делото беше заведено през 2020 г. след почти едногодишна подготовка и анализ на съответната съдебна практика - на Съда на Европейския съюз и на националните съдилища в други държави членки. Това първо и много важно за носителите на права в България дело беше опит да се положат основите за тълкуването на българския Закон за авторското право и сродните му права/ЗАПСП в светлината на съответните европейски директиви и задължителната съдебна практика на Съда на Европейския съюз, и по този начин да се даде отговор на въпросите за допустимостта и обхвата на подобни мерки за блокиране на достъпа до уебсайтове, предлагащи незаконно съдържание в България", заяви адвокат Десислава Матева, която води делото от името на ищеца - Българската асоциация на музикалните продуценти/БАМП, действаща и като Национална група на IFPI, организацията, която представлява музикалната звукозаписна индустрия в световен мащаб.

Решението на съда се основава на националната разпоредба на чл. 95б, ал. 1, т. 2 от ЗАПСП (преустановителен иск) и е в съответствие с приложимите правни норми на ЕС, а именно член 8, параграф 3 от Директива 2001/29/ЕО и член 11 от Директива 2004/48/ЕО.

Последици и трудности

Това решение носи ключова промяна в правоприлагането в областта на дигиталните права, като разширява защитата не само по отношение на тези лица, които пряко нарушават правата върху интелектуална собственост, но и по отношение на посредниците, чиито услуги могат да улеснят такива нарушения. Последното е от решаващо значение, когато незаконното съдържание се хоства на сайтове извън юрисдикцията на определена държава.

Решението на съда е съобразено със задължението, произтичащо от член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз във връзка с член 288, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Те задължават националните юрисдикции да тълкуват вътрешното право, доколкото това е възможно, в светлината на текста и целите на съответната европейска директива, за да се постигне резултатът, предвиден в тази директива.

Основен акцент в борбата срещу интелектуалното пиратство е необходимостта притежателите на права да разполагат с бързи правни средства за защита. Това ще им позволи да поискат да бъде прекратен или ограничен достъпът на потребителите до незаконно съдържание, без значение дали се търси или не директна отговорност от предлагащите, съхраняващите или публично комуникиращите незаконното съдържание лица. 

Действията по блокиране достъпа до сайтове са признати както като пропорционална и допустима мярка, така и като непротиворечащи с основните права на потребителите и на доставчиците на интернет свързаност, в редица решения на Съда на ЕС, а именно Решение по дело C-610/15- BREIN/Ziggo; Решение по дело C-314/12 - UPC Telekabel, Решение по дело C-557/07 - LSG/Tele; Решение по дело C-494/15 - Tommy Hilfiger и др. В горепосочените решения Съдът на ЕС категорично потвърждава, че тези действия са в съответствие с правото на ЕС, с основните права, залегнали в Хартата на основните права на ЕС, и като средство за защита са разумни и пропорционални (C-314/12, C-610/15). Освен това действията за блокиране на достъпа до сайтове не са в противоречие с разпоредбите на по-новото законодателство на Съюза, а именно Регламент (ЕС) 2015/2120 от 25 ноември 2015 г. за определяне на мерки относно достъпа до отворен интернет и Регламент (ЕС) 2022/2065 (Акт за цифровите услуги), който ще се прилага от 17 февруари 2024 г. И в двата Регламента е предвидено, че от интернет доставчиците може да се изисква да блокират достъпа до сайтове нарушители, ако това е наредено от съд или се основава на доброволни споразумения.

Обхватът на целите, преследвани от такива мерки за блокиране на уебсайтове, се доказва и от публикуваното през ноември 2017 г. Съобщение на Европейската комисия до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет, съдържащо насоки относно някои аспекти на Директива 2004/48/ЕО. Със съобщението се пояснява, че задължението на държавите членки, предвидено в последното изречение на член 11 от Директивата, да гарантират, че компетентните съдилища могат да издадат съдебна забрана срещу посредник, има за цел не само да прекрати нарушението, но и да предотврати по-нататъшни нарушения.

Заключение

Това първо гражданско дело в България е забележителен напредък в продължаващата дискусия, касаеща правоприлагането в областта на дигиталните права и борбата с интелектуалното пиратство. То подчертава значението на ролята на посредниците при потенциални нарушения на правата върху интелектуалната собственост, което ги поставя в най-добра позиция да предотвратят нарушаването на авторски и сродни права от трети лица, включително най-вероятно от техните абонати, като блокират достъпа им до пиратски сайтове.

Макар че битката срещу интелектуалното пиратство далеч не е приключила, действащата правна рамка предвижда набор от мерки за справяне с този проблем, насочени не само към прекратяване на нарушението, но и към предотвратяване на по-нататъшни нарушения. Това осигурява съответно ниво на защита на правата на интелектуална собственост в цифровата ера.

Въпреки това следва да се отбележи, че са необходими някои промени в действащата правна уредба, за да се отговори на специфичните характеристики на пазара в България, включително, но не само, относно сравнително големия брой регистрирани доставчици на интернет свързаност в сравнение с преобладаващия брой държави-членки на ЕС, на чиито пазари работят в пъти по-малко доставчици на интернет. Последното е свързано и с правилата за лоялна конкуренция и равнопоставеност между стопанските субекти, така че ако съдът блокира достъпа до даден уебсайт, мярката да се прилага едновременно спрямо всички предприятия, предоставящи тези услуги на територията на страната. С оглед на това приветстваме подхода на Министерството на културата за разработване на пакет от законодателни промени, които едновременно: 1) да създадат единна правна рамка за произнасяне на съдебни решения за постоянно блокиране на достъпа до уебсайтове и 2) да подобрят действащата уредба за блокиране на достъпа до уебсайтове като обезпечителна мярка по чл. 96а от ЗАПСП.

Развиващият се пейзаж на правоприлагането в областта на дигиталните права изисква внимателен баланс между защитата на правата на творците и насърчаването на отворена и иновативна цифрова среда. Това първо по рода си гражданско дело в България дава ценен поглед върху този сложен въпрос и вероятно ще послужи като отправна точка за бъдещи правни и политически дискусии относно правата върху интелектуална собственост в дигитална среда.