Регламент на ЕС за ИИ: "Знаково споразумение" за първото в света цялостно законодателство за изкуствения интелект

Маратонски преговори водят до консенсус

В хода на интензивни преговори политиците от Европейския съюз най-накрая постигнаха предварително споразумение. Акцентът беше поставен върху ключовите разпоредби на Регламента за изкуствения интелект (ИИ), който ще регулира използването и разработването на генеративен ИИ и базови модели. Този последен кръг от обсъждания, в който участваха Европейският парламент, Европейският съвет и Европейската комисия - известни под общото наименование "триалог" - започна на 6 декември и продължи без прекъсване почти три дни.

Първата част на тези преговори завърши с консенсус по отношение на регулирането на базовите модели и въпросите от ключово значение за творческите индустрии. Втората част на дискусиите приключи късно в петък, 8 декември, след поредния кръг от тежки преговори по прилагането и други ключови аспекти на закона. Все още обаче предстои да видим дали регламентът отразява напълно стремежите и основателните притеснения на творческите индустрии.

Ключови моменти за творческия сектор

Въз основа на наличната към момента информация изглежда, че новият регламент ще наложи прозрачност по отношение на всички модели. Компаниите, разработващи ИИ модели, ще трябва да предоставят достатъчно подробно резюме на съдържанието, използвано в процеса на "обучение". Този ангажимент до известна степен съответства на очакванията на творческия сектор. Друг забележителен момент е, че съдържанието, генерирано от ИИ, ще трябва да бъде обозначено като такова и да бъде незабавно разпознаваемо. Законът изключва моделите с отворен код и безплатните модели с публично достъпни параметри, но тези модели все пак ще трябва да се съобразяват с авторскоправното законодателство и да предоставят подробно резюме за използваното съдържание.

Ролята на индустриалните практики

Кодексите на добрите практики в технологичната индустрия ще служат като допълнение към обвързващите задължения до установяването на хармонизирани технически стандарти. Ако този процес се окаже продължителен, Европейската комисия ще има правото да се намесва чрез делегирани актове.

Отговаря ли споразумението на очакванията на творческите индустрии?

Все още е трудно да се даде изчерпателен и окончателен отговор на този въпрос, без да се проучи окончателният вариант на Акта, който е на път да бъде официално приет от законодателите на ЕС през 2024. Предварителният анализ показва, че макар Актът да включва няколко разпоредби относно базовите модели, той не съответства напълно на програмата максимум на сектора.

Предотвратеният риск

Важно е да се отбележи, че един значителен риск беше успешно предотвратен. Регламентът беше опасно близо до това да изключи всякакви задължения за прозрачност и отчетност за компаниите, разработващи базови модели, поради някои опасения, изразени в последния момент от Франция, към която по-късно се присъединиха Германия и Италия, които се поддадоха на исканията на своите технологични компании и призоваха за саморегулиране на технологичната индустрия. В крайна сметка ситуацията беше разрешена благодарение на силната позиция на Европейския парламент, компромисните текстове на Европейската комисия и преговорните умения на испанското председателство на Съюза.

Стъпка напред, но бдителността е от решаващо значение

Като се има предвид предотвратеният риск, договореното регулиране на генеративния ИИ, въпреки недостатъците, може да се разглежда като положителна стъпка в правилната посока. Секторът ще продължи да следи отблизо регулаторното и практическото развитие, включително делегираните актове, правоприлагането и разработването на стандарти.

Пресечната точка на ИИ и правата върху интелектуална собственост

При анализа на предложената регулаторна рамка е важно да се изясни, че ИИ и правата върху интелектуалната собственост не се изключват взаимно, а по-скоро се преплитат, като всяка от тях влияе на другата в сложен танц на технологичния прогрес и правната еволюция. Целта на регулирането е да се създадат условия и правила, при които те да могат да съществуват съвместно, като същевременно се осигури баланс между технологичното развитие и защитата на основните права, включително авторското право, в съответствие с член 17, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Предложеният регламент също така подчертава значението на прозрачността, отчетността и спазването на авторскоправното законодателство в процесите на генериране на ИИ, включително, но не само, по отношение на правилното прилагане на съответните авторскоправни изключения.

В този контекст е важно да се отбележи, че като общо правило всяко използване на произведения или други обекти на закрила, включително за обучение на ИИ, изисква разрешение от носителите на права. Прилагането на съответните изключения от авторското право, включително за целите на т.нар. извличане на текст и данни, следва винаги да се преценява в съответствие с т.нар. тристепенен тест, който очертава общите изисквания за допустимост на свободното използване по принцип. В българския Закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) тези условия са посочени в член 23: „Свободното използване на произведения е допустимо само в случаите, посочени в закона, при условие че не се пречи на нормалното използване на произведението и не се увреждат законните интереси на носителя на авторското право.“ Ако анализът установи, че трите кумулативни условия за допустимост на свободното използване съгласно тристепенния тест са изпълнени, тогава може да се пристъпи към разглеждане на приложимостта на специфичните изключения, предвидени в законодателството, включително тези за извличане на текст и данни, въведени в членове 3 и 4 от Директива 790/2019 и вече въведени в българския ЗАПСП, в сила от 01.12.2023 г. Дори и при тези изключения обаче носителите на права могат да изберат да запазят правата си върху своите произведения или други обекти, за да предотвратят извличането на текст и данни, освен за целите на научни изследвания. Когато правата на отказ са изрично запазени по подходящ начин, доставчиците на ИИ модели за общо предназначение трябва да получат разрешение от носителите на права, ако искат да извършват извличане на текст и данни върху такива закриляни обекти.

Необходимостта от регулация по време на етапа на обучение е от съществено значение за гарантиране на отчетността и прозрачността, правилното прилагане на изключенията и правилното функциониране на технологичните компании. Отчетността вече е обичайна практика сред разработчиците на генеративни системи за ИИ. Те са разработили процедури за достъп до и използване на данни за обучение.

Като се има предвид бързото и широко разпространено използване на защитено с авторско и сродни права съдържание в генеративните процеси на ИИ, при които понастоящем липсва адекватен надзор, законодателството става от съществено значение. Дори компании, които твърдят, че дават приоритет на прозрачността, справедливостта и зачитането на правата, започнаха да ограничават, премахват или намаляват предишните си нива на прозрачност.

В заключение, пресечната точка на ИИ и правата върху интелектуалната собственост е динамична и сложна област. Ключът към устойчиво бъдеще се крие в поддържането на деликатен баланс, който зачита правата на всички заинтересовани страни, като същевременно насърчава иновациите и напредъка. Ето защо регулаторните рамки са не само правна необходимост, но и неразделна част от хармоничното и ползотворно развитие на технологиите за ИИ.

Проактивната позиция на творческия сектор в България

През май 2023 г. творческият сектор, начело с Българската асоциация на музикалните продуценти/БАМП, се присъедини към глобалната кампания Human Artistry, която очертава принципите за отговорно използване на ИИ в подкрепа на човешкото творчество. БАМП инициира Обща позиция на българския творчески сектор по Регламента за ИИ, подкрепена от общо 12 творчески организации. На 5 декември 2023 г. темата беше представена за първи път пред обществеността чрез дискусионния панел "ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ. ТВОРЧЕСТВО. АВТОРСКО ПРАВО", организиран съвместно от БАМП и Комисията по културата и медиите към Народното събрание, с участието на адвокат Десислава Матева сред панелистите.