Промените в Закона за авторското и сродните му права: Ревитализация на баланса и въвеждане на нови практики

Въведение

През 2023 г. уредбата на интелектуалната собственост в България претърпя значителни промени с приемането на съществени изменения в Закона за авторското право и сродните му права/ЗАПСП, които бяха официално обнародвани в Държавен вестник на 1 декември 2023 г. Тази правна реформа беше продиктувана основно от необходимостта да се транспонират в българското законодателство изискванията на две директиви на Европейския съюз, а именно Директива (ЕС) 2019/789 и Директива (ЕС) 2019/790.

Транспониране на Директива (ЕС) 2019/789 и Директива (ЕС) 2019/790

С Директива (ЕС) 2019/789 се установяват правила относно авторското право и сродните му права, приложими към определени предавания и излъчвания от радио- и телевизионни организации, а Директива (ЕС) 2019/790 се отнася до авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар. Транспонирането на тези две директиви доведе до адаптиране на съществуващото българско законодателство в областта на авторското и сродните му права към новите методи на използване, произтичащи от технологичния напредък, като по този начин то бе хармонизирано със законодателството на другите държави - членки на ЕС. И в двете директиви се обръща сериозно внимание на цифровото и трансграничното използване на защитено съдържание, което е от особена важност за творците в днешния дигитален свят.

Директивите бяха предмет на продължителни дискусии и обсъждания от страна на европейските институции с участието на всички заинтересовани страни и участници, за да се постигне необходимият и здравословен баланс в обществените отношения, които те регулират. Поради това беше от решаващо значение българският проектозакон да остане максимално близък до първоначалния текст на директивите, за да не се променя техният смисъл и да се избегнат нововъведения, които биха довели до нарушаване на баланса на правната рамка, а оттам и на цялата екосистема от права. Последното беше важно и с оглед на необходимостта от прозрачност при правоприлагането и отсъствието на противоречиви практики между различните държави-членки на ЕС.

С последните изменения на закона бяха въведени редица промени, които се очаква да подобрят значително функционирането на системата на авторското и сродните му права, да регулират непокрити досега ситуации и да предоставят нови възможности за правоносителите.

Възстановяване на баланса

Едно от основните постижения в измененията от 2023 г. е възстановяването на баланса между притежателите на права и ползвателите. За първи път бе създадена ясна правна рамка за излъчването, предаването, включително чрез способа на директно въвеждане, и на препредаването на телевизионни програми, както и за правата за симулкастинг, уебкастинг и др.

Десетгодишното ограничение на срока на договорите за използване, което като остатък от архаичен контекст не съответстваше на настоящия демократичен правов ред и представляваше основна пречка пред договорната свобода и инвестициите в творческо съдържание, беше заличено.

Ограничението създаваше дисбаланс между правата на различните категории носители на права, като на практика "умъртвяваше" 50- или 70-годишния законоустановен срок на закрила на правата на продуцентите до 10-тата им година, за разлика от правата на авторите и изпълнителите, които продължаваха да "живеят" през целия си жизнен цикъл. Това ограничение оказа негативно влияние върху инвестициите в творческо съдържание, попречи на голям брой произведения и записи да достигнат до съвременната аудитория и не на последно място, беше сериозна бариера пред износа на български таланти и творчески продукти.

Според изследването, проведено от Института по интелектуална собственост към Университета за национално и световно стопанство/УНСС, в нито една европейска държава няма такова ограничение (включително в Сърбия и Република Северна Македония) и в този смисъл заличаването на текста на чл. 37, ал. 2 от ЗАПСП приведе българското законодателство в областта на авторското право в съответствие с разпоредбите на демократичния правов ред в Европа и света.

В обобщение може да се каже, че с новите изменения са отстранени част от установените през годините слабости и пропуски в съществуващата правна уредба, като е осигурен последователен подход в различните стари и нови законодателни текстове.

Въвеждане на нови практики

С измененията се въвеждат нови практики, целящи да стимулират функционирането на вътрешния пазар и свързаните с него иновации, творчество, инвестиции и създаване на ново съдържание, включително в цифрова среда. Целта е да се адаптира и допълни съществуващата правна уредба в Европейския съюз в областта на авторското право и сродните му права, като същевременно се създаде изцяло нова правна уредба, която да отразява съвременното технологично развитие и неговата роля за създаването, производството, разпространението и използването на произведения и други обекти на закрила.

Законът актуализира правната рамка за свободното използване на произведения и други обекти на закрила в цифрова и трансгранична среда. С него също така се предприемат стъпки за улесняване на някои лицензионни практики във връзка с разпространението на произведения и други защитени обекти извън търговско обращение, както и онлайн наличността на аудиовизуални произведения в платформите за медийни услуги по заявка.

Законът въвежда правила относно правата върху публикации в пресата и относно използването на произведения и други защитени обекти от доставчици на онлайн услуги, които съхраняват и предоставят електронен достъп до съдържание, качено от потребителите. Той включва и разпоредби относно прозрачността на договорите с автори и изпълнители, справедливото възнаграждение и механизма за разваляне на договори при отстъпване на права от автори и изпълнители на изключителна основа.

Законът също така подчертава ролята на медиацията при разрешаването на спорове, свързани с авторското и сродните му права, и при улесняването на преговорите за лицензиране, като същевременно гарантира, че независимо от това страните могат да търсят решение пред компетентен съд. Този всеобхватен подход има за цел да балансира интересите на всички страни и да осигури справедлив и ефективен пазар в областта на интелектуалната собственост в епохата на цифровите технологии.

Имплементиране и въздействие

Изготвянето и транспонирането на измененията беше тригодишен процес, включващ интензивна работа в различни работни групи, експертни срещи и дискусии, консултации и заседания на парламентарни комисии. Екипът на NBDM Law Office в лицето на адвокат Десислава Матева и адвокат Нели Босакова, взе активно участие в целия законодателен процес и изигра съществена роля при адаптирането на някои важни части от законопроекта, така че да се осигури стриктното транспониране на разпоредбите на директивите, като същевременно се отчетат националните традиции, практики и натрупаните проблемни зони, които трябваше да бъдат специално обмислени и прецизирани.

Заключение

Измененията на българския Закон за авторското право и сродните му права от 2023 г. представляват важен етап в развитието на интелектуалната собственост в страната. Като съживява баланса между носителите на права и ползвателите и въвежда нови практики, отразяващи технологичния напредък, българският законодател предприема важна стъпка за адаптиране към изискванията на дигиталния век. Дългосрочните последици от тези промени вероятно ще продължат да се проявяват през следващите години, оформяйки бъдещето на авторското право в България.

Вярваме, че дългоочакваният баланс в екосистемата от права ще бъде от полза за развитието на целия творчески сектор в България.